В тази част са проследени три основни и чисто научни биохимични, биофизични и биологични процеса, които по зашеметяващ начин доказват, че всичко което ни заобикаля е живо и изходните данни за това са взети от природните науки - най-упорити противници на анимистичната идея.
Събиране на нишките
Време е да съберем различните нишки, които проследихме, за да а разберем какво би ги свързало в едно - в анимистична наука за Земята.
Трябва да започнем с това, че тя не може да съдържа само рационално мислене. Тя трябва да интегрира мислене, чувства, сетива и интуиция., свързани по валиден начин, за да разберем нашата жива планета и да участваме в нейното еволюционно развитие.
Можем да започнем с това, да мислим за Гая като система от различни скали. Тека говорим за ВВАКФС - въглерод, водород,, азот, кислород, фосфор, сяра - петте главни химически елемента, които са от жизнена важност за живота на планетата. Химическите им свойства са поразително гъвкави. В една анимистична наука има значение, че така както те присъстват в природата и се проявяват по различен начин, в зависимост от контекста и обстоятелствата, това много напомня на нашето поведение, което зависи от контекст и обстоятелства.
Следователно вътрешната природа на химическите елементи би трябвало да съдържа някаква форма на прото-субективност, защото нашият собствен опит е по-висша форма на това, което се случва на субатомно ниво, а материя и ум са две качества на едно и също нещо.
Ние трябва да се отнасяме към материята с уважение, защото тя притежава творческо качество и способност да има опит, които са присъщи на чувстващите същества. В крайна сметка думата материя идва от латинската дума за майка (mater) и утроба (matrix).
По тези причини за анимистичната наука материя и психика са неделими, а Гая се превръща от архетипен образ в нещо, което живее в клетките ние и го докосваме всеки миг.
От своя страна психиката остава видима във взаимовръзките и взаимодействията на всяко нещо, което има материална форма.Ако се облегнем на този модел, то психиката е гъстотата от взаимовръзки в самата Гая - гъсти, интензивни и обхващащи цялата планета взаимоотношения между атоми, скали, атмосфера и вода буквално съживени и чувстващи.
Този подход към химията би ни позволил да изучаваме елементите с обичайната научна точност, но и да ги персонифицираме, както предлага философът Джеймс Хилман (1992).
Това което би отличило новото схващане от обичайния антропоморфизъм, е да се добавят емпатия и научна строгост.
Едно изучаване на химичните свойства на скалите на Гая би довело до разглеждане на въглерода например като сътрудничещ, но и клюкарски тип; кислорода като страстен италианец; водорода като младеж, който дълго се е чудил дали земята би могла да е негов дом; а калция като динамична, предприемчива принцеса. Хардинг (2009)
Сякаш прозренията на херметиците приемат нова метафора така, че тези персонификации позволяват на учените-анимисти да участват във взаимодействието, да си сътрудничат с елементите (а не просто да боравят с тях -б.м.) и заедно да се чувстват “у дома” в тялото и душата но Гая.
От химическите елементи можем да се преместим в скалата на живите организми. До колкото ни е известно първият жив организъм е бактерия на възраст около 3.500 млн. години.Биолозите са принципно съгласни, че бактериите са първичната сила, която влияе върху оформянето на Гая. Бактерията е невероятен организъм. Скоро след възникването си тя вече е изобретила биохимичното изкуство да използва водата като източник на водород в новата си дейност - фотосинтезата, която пък включва в действие енергийния двигател на слънцето.
Бактерията е главен отговорник за рециклиране на хранителните вещества на Гая. Само бактерия може да завърти цикъла на азота в атмосферата, който е основна хранителна съставка за живота. На бактериите се пада и най-голямото количество биомаса на планетата.
Бактериите са много важни за разбиране на анимистичната наука, защото имат поразителни комуникативни способности. Те са създали древна и постоянно обновяваща се глобална информационна мрежа , през която протича трансфер на информация ( на данни ) и ги прави свързани в интелигентна глобална система от вида, описан от Бейтсън. Тези информационни сигнали имат свой биосемиотичен смисъл и се състоят от сигнални молекули и дори структурни елементи, нещо като бактериални наномрежи, които задвижват електрони на относително дълги разстояния, подобно на електрическата активност в нашите мозъци. Бактериите си обменят гени, както ние си разменяме имейли. Те изпращат малки пакети генетични инструкции (понякога чрез вируси), кодиращи видове метаболитни иновации. Пускат ги в пространството и всяка друга бактерия може да ги копира в генома си за “четене” или “използване”.(Маркос 1995; Маркос и Маркос 2010).
Имаме нещо като бактериален суперорганизъм, който споделя генетична информация на глобално ниво, което пък е фундамент на живота на Гая.
Открита е още една невероятна способност на бактериите. Те изработват специални сигнални молекули, които се разпространяват в околната среда и им сигнализират каква е собствената им популация. Когато някоя бактерия регистрира, че концентрацията на специфичната молекула е достигнала критично ниво, тя съобщава на околните бактерии, че е време да се смени поведението и да се задействат определени за целта гени. (Бен Джейкъб1998)
Представете си ново поколение лекарства, които да “кажат” на бактерията да преустанови жизнения си цикъл, без да увреждат останалата сложна биохимия на болния орган. Бактериална пневмония, която се лекува с биохимичен инструктаж или дори молба, бактериите да прекратят развитието си, за да не убият гостоприемника.
Бактериалната комуникация е със забележителна сложност и напомня граматическите структури на езика. Това кара учените да говорят за бактериален синтаксис и дори социална интелигентност. Този език им позволява да се провежда комуникация между колонии от бактерии и така ги превръща в микробен мултиклетъчен суперорганизъм. Има учени в това поле, които говорят за богат социален живот, колективна памет, общо знание и дори групова интелигентност - групово взимане на решения, на бактериалните колонии.
Следователно повече не можем да мислим за бактерията като за балонче пълно с химически елементи. Те са чувствителни живи същества, със своя собствена сензитивност и способност за общуване.
И тук идва наистина интересното.
Ние произхождаме от тези същества. Нашите организми съдържат, състоят се, от клетки, които са видоизменени бактерии, вече включени в друг вид вътреклетъчна комуникация. Ако нашите (и всички по-сложни организми) са по същество “бактериални”, то нишката между чувстващите същества е такава, че можем да кажем, че умът на Гая е бактериален ум.
Следващото ниво, което ще разгледаме е екосистемата. Ще се спрем на гъбите, защото тези организми имат решаващо значение за сухоземните екосистеми. Те решават кой растителен вид да расте в дадена екосистема. Те имат способност да комуникират с цялата екосистема и така да я композират.
Гъбните тела съдържат тъкан, която се нарича хифа и през която клетъчната течност преминава, позволявайки на гъбата да нараства, чрез друга структура, наречена мицел.
Някои мицели могат да бъдат внушителни - и като размер и като възраст. Най-стара на Земята е гъбата Armillaria , която расте по гнилите корени в горските почви на Орегон. Тя е на 2200 години, за които е прорастнала на цели 2400 акра. Биомасата на гъбите на планетата също е гигантска.
Значимостта на гъбите за Гая е заради тяхната способност да свързват различни живи организми и дори различни живи царства. Те са измислили най-важната хранително транспортна система на планетата - микориазата - симбиотична връзка между гъбата и корените на растенията-приемници. Тази връзка е точно в определението на Бейтсън - съществува комплекс о т сигнални молекули, които осъществяват тази връзка. Микориазата е нещо като пъпна връв, през която между гъба и дърво се обменят захари, които отиват от едно дърво намиращо се на слънце, до друго, което гладува в сянка - една интелигентна връзка вътре в растителния свят.
Всъщност може да се каже, че гъбите са позволили на растенията да заселят земята по повърхността. Степента на микориазната подкрепа за растенията е зашеметяваща. Според най-нови доказателства едно дърво може да бъде свързано с гъстота от стотици хиляди километри хифи. Индивидуалната хифи в мицела позволява на гъбата да развие собствена феноменална комуникационна мрежа, която силно напомня кръвоносна или нервна система, още повече, че мицелът както и бактерията са чувстващи същества. Мицелът усеща движението по повърхността на земята, падането на листа и клони от дърветата, благодарение на сигнални молекули, движещи се по тръбната система.
Това, че гъбите притежават леко “зловеща” интелигентност и вероятно особено чувство за Себе, е от особена важност за учените-анимистици.
За миколозите гъбите са мозъците в почвата. Те нямат нашите сетивни органи и нервна система, но имат вкус към химичните елементи от околната среда, решават проблеми - къде да търсят храна, чифтосване и с кого да си партнират. Те мислят бавно, но взимат правилни решения.
И най-накрая стигнахме до самата Гая - глобалната екосистема. Тук учените анимисти се интересуват от трансфера на информация, който дава на планетата кохерентност, състояние на единство, като саморегулираща се жива същност.
Ключът е в комуникационния интерфейс между живи и неживи компоненти на системата. Може би най-важен е дългият въглероден цикъл, който регулира температурата на планетата. Какви ментални процеси биха участвали и къде биха се случили?
Ключово е взаимодействието между силикатни скали (гранит, базалт) и почвите. Чрез доста сложен физико-химичен процес на изветряне на силикатните скали, се охлажда температурата на Земята. Тук имаме само прото-интелигентност на химичните елементи, но към нея се прибавя участието на чувстващи организми като растения, бактерии, гъби, които довършват процеса. Комбинираната интелигентност на всички помага да се преобразува изветрената силикатна скала близо 1000 пъти. Калциевият бикарбонат се измива в морето, носен от реките, където чрез алгите, се преобразува в калциев карбонат. В морето този “тебешир” се превръща в скали, които постепенно се натрупват като част от скалното океанско дъно и в континентите чрез тектоничните движения. Част от този калциев карбонат отива под пластовете и попадайки във вулканичните изригвания, се връща в атмосферата като въглероден двуокис и така охлажда планетата. Когато обаче добавим парниковия ефект, резултатът е затопляне на Земята.
Механистичната наука ни прави само наблюдатели в този процес, когато анимистичната ни позволява да забележим и отчетем сигналите, които протичат между всички участници в процеса и прави, и нас част от големия ум на Земята.
До тук ние главно разсъждавахме върху важните моменти за една анимистична наука., което не може да бъде достатъчно без нашите сетива, интуиция и чувства. Като учени анимисти ние отиваме в гората и се потапяме в семиотичната комуникационна мрежа на нашата одушевена
и одухотворена Земя. Тук разбираме, че всичко е език - както звуците от птичи песни, така и звуците от вятър в клоните. Сядаме и стъпка по стъпка започваме визуализацията........
От космическия газ, до персоноидната Гая, където да усетим нашето присъствие и съучастие.
Отново сме свидетели на завръщане на херметическия анимистичен дух на света ,но в новата дреха на науката - начин, който е адекватен на нашето време. Това ни води до една нова етика, етика на участващ в общия процес на съществуване, че всички същества и неща имат ценност, просто защото съществуват.
Време е да се “приберем у дома” при Гая - нашият блестящ, въртящ се свят, нашият единствен дом.
Няма коментари:
Публикуване на коментар