INSIDE OUT на PIXAR не е само филмче за едно момиченце и неговите емоции.Филмче, което е по-добро, отколкото трябва, поради което е в зоната между забавление и образование.Това за жалост му обещава слаб интерес и голяма доза неразбиране. Ние обаче сме длъжни да поговорим за това - как емоциите са оцветени, олицетворени и поставени като главни герои в една анимация, защото това е един буквар по цветотерапия. Това е нашата гледна точка.
Да започнем с един познат цвят ..
Червеното и неговата емоция във филмчето - гневът. Геройчето дори по форма е символично. То е нещо като парченце кашкавал и удивително напомня на Плоскоглавите враждебни, които са последното препятствие пред Дороти и компания , в пътя им към страната червените Квадратни. Гневът е лесно разпознаваема емоция. Става злотворен, когато последиците от него са лоши. Гневът обаче може да има и неочаквано добра страна. Когато трябва да мобилизира енергията, да се вкарат в действие всички ресурси, щипката гняв ни освобождава от страха, колебанието и ни позволява да се защитим. Каквото и да поражда гнева при хората, винаги преди него на пулта за контрол е седял за малко господин Страх, и не е успял да се справи.
Синята тъга е друг основен герой в нашия вътрешен свят. Не е много лесно да се разбере, защо е синя тъгата. Тук подходът ни е изцяло цветотерапевтичен и енергиен. Никой не иска да слуша тъгата. И във филмчато постоянно я пращат......някъде. А тя иска да каже нещо важно, иска да я чуят. Гласът и ушите са управлявани от гърления енергиен център, който източните традиции рисуват в синьо. В българския фолклор синьото рядко присъства, освен за нечии сини очи или небето. Имаме си обаче прекрасното стихотворение на Яворов "В часа на синята мъгла", което показва, че не сме съвсем откъснати от идеята за синьото на тъгата. Тъгата е от ключово значение за нашата душа/психика/шен. Чрез нея научаваме кои са ценните ни неща и какво искаме да запазим. Тъгата е фактор на растежа и на способността ни да разберем Времето. В енергийно отношение тъгата ни настройва към вътрешните ни нужди и външните обстоятелства. Но дори Тъгата не тъгува за тъга и ни показва пътя към любовта и прекрасните, сложни човешки взаимоотношения.
Виолетовото е цвета на кожата на страха.Той е едно гъвкаво, клоунско нещо, което произвежда прекалено много движения, но рядко върши смислена работа. Затова пък, е неуморен и винаги наоколо. Тук връзката между цвета на емоцията и нейната същност не е толкова очевидна. Ще си помогнем, като смесим значенията на червено и синьо, и ги дообработим.От червеното взимаме приливите на пристъпи, в случая на страх. Взимаме и безпокойното щуране в опит да избягаме физически от страха, взимаме прибързаността на решенията и въобще невъзможността да мислим трезво. От синьото ще получим усещането за настъпване на катастрофално, нещастно събитие, в което нито можем да кажем нещо, нито пък някой ще чуе нещастието ни. От синьото взимаме усещането за пълна изолация в нещастието.
Когато миксираме цветовете и получим новия цвят - виолетово, получаваме и нови емоционални предизвикателства. Дозата страх ни казва, че веднага трябва да се предприеме действие за смяна на състоянието, промяна, която е абсолютно наложителна. Виолетовото най-активно разрушава вътрешните ни структури и създава нужното пространство за изграждане на нови. Страхът активизира отдел "Въображение" и така отваря грозните му възможности, но също и лечебните - сънищата. Снимачната площадка на сънищата е декорирана също във виолетово. От енергийна гледна точка виолетовото е стимулант както за висшата нервна дейност, така и неин утешител и балансьор. Ние сме в състояние да работим със страховете си и да ги променим - чрез и във виолет - в градивни елементи на вътрешния ни свят. Духът Шен признава и уважава страха, но не би оставил той да го контролира.
Зелено - сложната госпожица Отвращение. Тя е кокетна и капризна. Може да не знае какво иска, но със сигурност знае какво не иска. Тя е сложна личност, каквото е и зеленото. Ние ще го разгледаме както е показано във филма - като един самостоятелен цвят и самостоятелен герой. То иска всичко да му е красиво, вкусно и приятно. Лесно се нацупва и не счита за нужно да се крие. Отвращението е трудно прикривана емоция. Зеленото е цветът на най-богатото на видове царство на земята - растителното. В човешкия свят обаче то е символ на всичко неестествено , болно и неприятно. Чудовищата са зелени в повечето случаи. И тук трябва да си спомним друг анимационен герой- Шрек. Колкото голям, толкова зелен и добър, любвеобвилен и смел. Е, зеленото се нуждае от побутване, за да се задейства, но веднъж активирано, винаги ще търси баланса между Аз и Другия. Това е цветът на богинята Венера/Афродита, която е майка на Хармония, е стига да не забравяме кой е бащата - червеният Марс. Зеленото ни защитава от онези опасности, които ни дебнат в човешката вселена - ревност, завист, страх от въображаеми неща. То обаче и ги лекува. Зелено е част от коренния цвят на Шен - балансираното сърце.
Ред е на един много експлоатиран в днешно време, цвят - розово. Въображаемият приятел е олицетворен като розов Слон. Не е случайно. Розовото е наистина сладката, като захарен памук любов, която също като захарния памук полепва и не може да се махне просто така. Розовото е успокоението на нещо много мило и близко. То обаче има неподозирана дълбочина и драматичен характер. То дава фалшиво усещане за сигурност, за идилия, която ще продължи безкрай. Създава опасно състояние, близко до зависимост спрямо източника на наслада. Розовото, също като геройчето, живее в еуфорична замъгленост и липса на добра преценка. Разбира се, много е трудно да се сърдиш на глупости, сътворени от любов. И точно, когато човек е на ръба да каже - стига! на тази хиперактивна и доста неефективна ангажираност, розовото отново ни изненадва, този път с най-големия си дар. Това е безусловната любов за спасяване на любимото същество. Безусловната любов е предъвквано прекалено много понятие, доста изтъркано и все пак недоразбрано. Гледайте филма и ще разберете какво прави тя.
Цветът на Радостта не е лесен за откриване във филмчето, обаче цветната лечебна система знае къде да го търси. И наистина го намира там - кожата на Радостта е жълта. Жълтото е не само жизнерадостната усмивка, удоволствието от нещата в живота, себеутвърждаването в победите. То е изключителен комуникатор, иззел си правото да е "на всяка манджа мерудия". То обаче е и повръхностно, не се задълбава много-много. Има покъртителна вяра в собствените възможности и не си признава лесно грешките.То е фактическият лидер на групичката, защото каквото и да се случва, под "оправяне на нещата", всички ние разбираме връщане на радостта поне за малко, поне за кратко.
За домашно ще оставим задачата - как точно се смесват емоциите в капките спомени.
Хората няма да харесат това филмче. То е твърде добро......
Няма коментари:
Публикуване на коментар