Значение на "ШЕН"

Защо ШЕН?

Решението какво име да носи студиото беше трудно. Спрях се именно на ШЕН от уважение към китайците, които са съхранили методи за лечение, неподвластни на
пазарните закони. От любов към многопластовите понятия. От вкус към екзотиката.
В науката за душа не се говори, в духовните дисциплини за психика е нелепо да се говори.
Нека тогава да говорим за ШЕН.

То е духът, както е дефиниран в контекста на Традиционната Китайска Медицина и включва ментални феномени (мислене и разсъждение, включително онези на Етерната Душа),емоционални феномени, и телесни феномени. Това няма нищо общо с религиозни

термини,съдбата или смъртта.
Тоест - ШЕН е всичко, което изпитва тялото, което усещат сетивата, в което се

впускат емоциите и мислите във всеки един момент от живота ни. Живото, трептящо в емоции,чувства и усещания тяло.

Умът Шен е трансформация на пренаталната и постнаталната есенции, и Ци, които допринасят

за форниране на ума. С други думи раждайки се, ние се появяваме с определен енергиен запас, който можем да променяме и преобразуваме според нуждите си и тази способност заедно с резултата от трансформацията се нарича ШЕН. 

Следователно, казват китайците, джентълменът знае, че тялото изисква наличието на духа, за да стои, а духът изисква да има тяло в което да бъде и така духът не е прихванат в капана на тялото, както твърди западната теология и философия. Тяло и дух са агрегатни състояния на енергията ЦИ, която е трансформация на ШЕН. Това означава, че за китайците всеки начетен човек знае, че тяло/дух са едно цяло и така трябва да се отнася към него ако държи да бъде приеман на сериозно.

ШЕН е една от трите китайски думи за тяло обаче рядко се използва в телесен смисъл, а за цялата психосоматична персона.

ШЕН е умът на сърцето. Всеки един човек е един уникален ШЕН - физически и духовен.

Най-древните медицински текстове ни казват, че когато няма ШЕН е безполезно да се опитваме да лекуваме пациента. ШЕН хармонизира емоциите, управлява съзнанието и позволява възприятията. ШЕН трансцедира Ин и Ян. С други думи - за древните китайци лечението на каквото и да е страдание е лечение на ШЕН - жизнената сила, на която е подчинено съществуването и която е човешкото проявление на Ин и Ян.

Идеограмата на ШЕН се формира от две части - "обяснявам" и "показвам". В съвременните китайски речници ШЕН се превежда като божество, ум, душа, свръхестествено, магично, изразяване, поглед, живост, виталност, енергия. Каква прекрасна игра на мисъл и форма е китайският език.. Но ако трябва да се преведе съвсем кратко ШЕН, то това е енергия облечена в човешка форма.

ШЕН се отнася до вселената различна от тази на случващия се свят. Конфуцианската класика върху ритуалите дефинира ШЕН като "всички странни неща", които се наблюдават в планините, горите, полята, потоците, облаците и вятъра. ШЕН е всичко на което сме подвластни и всичко, което не можем да уловим. ШЕН са невидимите сили на вселената. ШЕН е онова, което ни потриса и от което ни настръхват космите.

Сундзъ, описвайки движението и цикличността на небесните тела, казва - "онова, чийто ефект се вижда, дори когато не се вижда самото то, се нарича ШЕН". Това са невидимите сили на вселената.

Това, което в човека е извън нормалното, което е екстраординерно, е също израз на ШЕН. Философските текстове, които се отнасят до това супериорно познание, определят мъдреците като "шенмен" (по аналогия със супермен). Те считат ШЕН за най-високото ниво на добродетелта/силата "ДЪ" и го описват като "да знаеш това, което другите не знаят". Супергероите са вечна човешка мечта и ако ги има, те са израз на най-чист и мощен ШЕН.

В по-общ смисъл терминът е сравним с древногръцкия Деамон (богоподобна сила,природен Дух водач), но ШЕН се използва повече като вид глагол, отколкото като съществително, за да индикира сила и интелект, които се излъчват от човек или нещо. Харизма, ярка индивидуалност, божественото в човека е ШЕН. У някои хора е силен и видим, а в други трябва да се потърси.

 

Да се лекува ШЕН означава да се търси адаптация на човека в средата му, 

хармонизация на чувствата и да обитава с удоволствие собственото си тяло. 

В медицинските текстове ШЕН се разбира също така като 

божествено-духовен аспект на човека. Например ако "хсинг" означава "на човек да му просветне", то "шен" е просветление, изясняване и ментално откриване на нещо.

ШЕН е както качеството, което докторът трябва да притежава, така и нещото, за което трябва да гледа у пациента и върху което да действа.

Телесните органи според китайците имат души и те са както следва:
-сърце- ШЕН
-бели дробове- ПО
-черен дроб- ХУН
-бъбреци- ДЗИ
-далак- ИЙ
всички те обаче приемат ШЕН като техен управител.

Личният ШЕН е експресия на универсалния ШЕН.

ШЕН е вселената, която обитава човек и самият той, 

като нейно умалено копие.